“ – Мракът у човека по-интересен ли е от светлината?
- Това е най-сложният въпрос на света … Изкуството създава тази илюзия, както и много други – например, че алкохолиците са приятни, забавни и интересни хора … Животът ни в голяма степен е доминиран от злото. Понякога, за да постигнем това, което желаем, се изкушаваме да използваме средствата на злото. Но с годините осъзнах, че не можем безнаказано да го използваме; всъщност накрая винаги се оказва, че злото ни използва за целите си.
- Но в съвремието ни дори цивилизовани държави използват насилие, за да постигат своите, обявени за благородни, цели …
- Поговорката „Целта оправдава средствата“ е дълбоко порочна. Историята изобилства от примери за режими, които са идвали на власт с намерението да променят всичко към по-добро, но след като избият опонентите си … Изглежда, че е невъзможно „добри“ цели да бъдат постигнати със средствата на злото.
От духовна гледна точка човек винаги може да се разкае, да смени посоката и да избере доброто. Но не е лесно да се откажеш от желанието да властваш над хората, да ги считаш за нещо като стадо, а себе си – за център на света …
- Престъпникът не може ли да се разкае? Да се прероди?
- Истинският човек на злото никога не се разкайва за нищо … Хората на злото винаги обвиняват другите за неуспехите си, а заслугата за успехите приписват само на себе си. Доминират ги завистта и ненаситната лакомия за власт и пари, но най-вече – за власт … Те не знаят какво е любов, вместо това просто желаят да притежават другите хора, включително жените си, децата си, любовниците си. Понякога придобиват огромна сила и енергия … но понеже не обичат никого, даже себе си, никога не са щастливи. Затова пък умеят да мразят. Започват, унищожавайки другите, и завършват, унищожавайки себе си …
- Героите ви са доста живи, динамични и цинични. Такъв ли е днешният човек като цяло?
- Жанровете, в които най-често работя, имат нужда от такива герои. Познавам хората от подземния свят. Ако трябва да бъда честен, никой от тях не е нито особено симпатичен, нито особено интересен; никого от тях не бих желал да имам за близък приятел.“
Из интервю на Бойко Панов с Марин Дамянов – писател и
сценарист – публикувано във в. Сега, 24 май 2008г.
