… Естествено винаги остава надеждата, че ще хванеш следващия автобус. Всъщност защо изтърва този? Видя го как мина бавно покрай теб, ако беше побързала щеше да го хванеш - защо не го направи? Щеше да ти се развали прическата? Или беше под достойнството ти да бягаш подир автобус? Стой си тогава на пътя. Ще дойде друг. Но не е особено приятно да си стоиш на пътя. Понякога вали дъжд, духа вятър, не виждаш нищо в тъмнината. И започваш да съжаляваш, че не си хванал автобуса. Нищо, ще дойде друг. Но изведнъж се оказва, че е станало много късно - вече няма автобуси. Дали да не взема такси? Но за всяко такси се плаща … А и не се знае къде ще те откара. А мракът и влагата бавно обгръщат душата ти, заплашвайки да я задушат с лепкавите си пръсти. Тогава съжаляваш, че не си бягала след автобуса …
