Feeds:
Публикации
Коментари

Архив за март, 2008

sine titulo

… Естествено винаги остава надеждата, че ще хванеш следващия автобус. Всъщност защо изтърва този? Видя го как мина бавно покрай теб, ако беше побързала щеше да го хванеш – защо не го направи? Щеше да ти се развали прическата? Или беше под достойнството ти да бягаш подир автобус? Стой си тогава на пътя. Ще дойде [...]

Прочетете пълния пост »

sine titulo

Махало. Тежък, студен оловен диск, безмълвно режещ празното пространство. Време – ритъмът на парче желязо … „Оркестърът на тишината изпълняваше своята симфония на мълчанието.“ Празнота, безчувствие. Вятърът тихо съска в пукнатините на стената. Прокоба. Мисли – безплътни духове, бледи сенки, пробягващи по стените. Пламъкът на една свещ, борещ се с тъмнината на една душа. Забрава. [...]

Прочетете пълния пост »

Тютчев

От тоз живот, що е кипял тъдес,
от кръв, потекла тук като вода,
какво остана, има ли следа?
Две три могили виждаме ний днес …
И два-три дъба дигат се над тях,
разгръщат клони смело и широко,
не знаят те, като шумят високо,
под корена им чий почива прах.
Не ще да знай природата за нас,
немари тя за нашит години,
пред вечната и непреходна [...]

Прочетете пълния пост »

из Хемингуей

„… Аз изобщо не мисля. Не можеш да ме подлъжеш, че да се хвана с мислене.“
„Най-добрите са весели, като си помислиш. Много по-добре е да си весел – то показва нещо. Все едно, че постигаш безсмъртие още приживе. Май че малко сложно стана. Но, така или иначе, останаха малцина такива. Да, малцина от веселите останаха. [...]

Прочетете пълния пост »

из „Доктор Живаго“

„Какво щастие е да се трудиш за себе си и за семейството си от зори до мрак, да градиш дом, да работиш земята с грижата за насъщния, да създаваш свой свят като Робинзон, подражавайки на твореца, когато е създавал Вселената, и подир собствената си майка да се самовъзпроизвеждаш пак и пак!
Колко мисли минават през съзнанието [...]

Прочетете пълния пост »

„Величието на човешкия разум е в това, че човек може да разбере съществено повече, отколкото е в силите му да си представи.“
Брагинский
„Удивительная цивилизация“

Прочетете пълния пост »

„- Кажи от какво те е страх. От смъртта ли?“
„- От всичко. И аз не се срамувам от страха си. Помисли кой се страхува – само умният. Глупавият шуми сред тълпата и не знае дори, че живее. А страхът изведнъж те прави човек. Сещаш се, че съществуваш и можеш да изчезнеш. Целият живот на човека [...]

Прочетете пълния пост »

… из Е. Станев …

„Ти си бога, когото търсиш. Не си ли разбрал, че няма закон вън от твоята воля, да те предпази от злото в теб, освен закона, който ти сам си наложиш? В тебе е светецът и убиецът, горният и долният свят. Кого ще предпочетеш? Само в този си избор ти си свободен! А който се натовари [...]

Прочетете пълния пост »

„Когато надникнеш в бездната,
бездната също надниква в теб.“
Ф. Ницше

Прочетете пълния пост »

Обломов

„Понеже живееха заедно, те си бяха омръзнали един на друг. Близкото, всекидневното сближаване на човек с човека не минава даром ни за единия, нито за другия: нужен е и от едната, и от другата страна голям жизнен опит, логика и сърдечна топлота, за да могат, наслаждавайки се само на достойнствата си, да не си натякват [...]

Прочетете пълния пост »

По-стари »